суетили

Речник на българския език

1. суетили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

суетили е производна форма на суетя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. суетили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

суетили е производна форма на суетя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).