суетил съм

Речник на българския език

1. суетил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

суетил съм е производна форма на суетя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. суетил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

суетил съм е производна форма на суетя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).