щял съм да суетя

Речник на българския език

1. щял съм да суетя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да суетя е производна форма на суетя се (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).