суетял

Речник на българския език

1. суетял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

суетял е производна форма на суетя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. суетял — мин. деят. несв. прич. м. р.

суетял е производна форма на суетя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).