суетеше

Речник на българския език

1. суетеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

суетеше е производна форма на суетя се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. суетеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

суетеше е производна форма на суетя се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).