объркал

Речник на българския език

1. объркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

объркал е производна форма на объркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. объркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

объркал е производна форма на объркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. объркал — мин. деят. св. прич. м. р.

объркал е производна форма на объркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. объркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

объркал е производна форма на объркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).