щял съм да съм суетил

Речник на българския език

1. щял съм да съм суетил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм суетил е производна форма на суетя се (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).