бил суетил

Речник на българския език

1. бил суетил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил суетил е производна форма на суетя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).