суетил е

Речник на българския език

1. суетил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

суетил е е производна форма на суетя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. суетил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

суетил е е производна форма на суетя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).