суетило

Речник на българския език

1. суетило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

суетило е производна форма на суетя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. суетило — мин. деят. св. прич. ср. р.

суетило е производна форма на суетя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).