суетяло

Речник на българския език

1. суетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

суетяло е производна форма на суетя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. суетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

суетяло е производна форма на суетя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).