суетели

Речник на българския език

1. суетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

суетели е производна форма на суетя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. суетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

суетели е производна форма на суетя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).