суетил си

Речник на българския език

1. суетил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

суетил си е производна форма на суетя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. суетил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

суетил си е производна форма на суетя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).