суетил

Речник на българския език

1. суетил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

суетил е производна форма на суетя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. суетил — мин. деят. св. прич. м. р.

суетил е производна форма на суетя се (мин. деят. св. прич. м. р.).