суетил
1.
суетил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
суетил
е производна форма
на суетя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
суетил —
мин. деят. св. прич. м. р.
суетил
е производна форма
на суетя се (мин. деят. св. прич. м. р.).