суетила

Речник на българския език

1. суетила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

суетила е производна форма на суетя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. суетила — мин. деят. св. прич. ж. р.

суетила е производна форма на суетя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).