врява

Речник на българския език

вря̀ва — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Безреден силен шум от говор, викове на много хора.
2. Пренебр. Шум, раздухване пред обществото на някой въпрос, коментарии. Вдигна се голяма врява във връзка с изказването на министър-председателя.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • врявъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вря-ва
членувано вря-ва-та
мн.ч. вря-ви
членувано вря-ви-те
звателна форма —

Връзки