дисониращ

Речник на българския език

дисониращ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дисонирашт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-со-ни-ращ
непълен член ди-со-ни-ра-щия
пълен член ди-со-ни-ра-щи-ят
ж. р. ди-со-ни-ра-ща
членувано ди-со-ни-ра-ща-та
ср. р. ди-со-ни-ра-що
членувано ди-со-ни-ра-що-то
мн. ч. ди-со-ни-ра-щи
членувано ди-со-ни-ра-щи-те