сензация

Речник на българския език

сенза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. сензации, ж.
1. Силно впечатление от неочаквано, необикновено събитие. Правя сензация.
2. Съобщение или събитие, които предизвикват такова впечатление. Вестникарски сензации.

Грешни изписвания (11)

  • сензациъ
  • сензацеа
  • сензацеъ
  • сензацея
  • сензациа
  • синзацеа
  • синзацеъ
  • синзацея
  • синзациа
  • синзациъ
  • синзация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сен-за-ция
членувано сен-за-ци-я-та
мн.ч. сен-за-ции
членувано сен-за-ци-и-те
звателна форма