произшествие

Речник на българския език

произшѐствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. произшествия, ср. Случка, събитие, което нарушава нормалния, спокойния ход на нещата; инцидент, нещастие. Транспортно произшествие.

Грешни изписвания (3)

  • проезшествие
  • пруезшествие
  • пруизшествие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-из-шес-т-вие
членувано про-из-шес-т-ви-е-то
мн.ч. про-из-шес-т-вия
членувано про-из-шес-т-ви-я-та