дисона̀нс
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. дисона̀нси, (два) дисона̀нса, м.
1. Спец. В музиката — нехармонично съчетаване на музикални тонове.
2. Спец. В литературата — непълна рима, при която ударените гласни не съвпадат.
3. Прен. Липса на съгласуваност, на съответствие; противоречие.
1. Спец. В музиката — нехармонично съчетаване на музикални тонове.
2. Спец. В литературата — непълна рима, при която ударените гласни не съвпадат.
3. Прен. Липса на съгласуваност, на съответствие; противоречие.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- десонанс
- десунанс
- дисунанс
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ди-со-нанс | |
|---|---|---|
| непълен член | ди-со-нан-са | |
| пълен член | ди-со-нан-сът | |
| мн.ч. | ди-со-нан-си | |
| членувано | ди-со-нан-си-те | |
| бройна форма | ди-со-нан-са | |
| звателна форма | — | |