какофо̀ния
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Спец. В музиката — хаотично натрупване на тонове, неприятно за слушане.
2. Разг. Шум, създаван от хаотични викове на хора, музика; гълчава, врява. Каква е тази какофония тук?
3. Безразборно натрупване, нахвърляне на предмети; безредие, хаос. Пълна какофония цари в целия апартамент.
1. Спец. В музиката — хаотично натрупване на тонове, неприятно за слушане.
2. Разг. Шум, създаван от хаотични викове на хора, музика; гълчава, врява. Каква е тази какофония тук?
3. Безразборно натрупване, нахвърляне на предмети; безредие, хаос. Пълна какофония цари в целия апартамент.
Синоними
Грешни изписвания (24)
- какофонеа
- какофонеъ
- какофонея
- какофониа
- какофониъ
- какуфонеа
- какуфонеъ
- какуфонея
- какуфониа
- какуфониъ
- какуфония
- къкофонеа
- къкофонеъ
- къкофонея
- къкофониа
- къкофониъ
- къкофония
- къкуфонеа
- къкуфонеъ
- къкуфонея
- къкуфониа
- къкуфониъ
- къкуфония
- какафония
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ка-ко-фо-ния | |
|---|---|---|
| членувано | ка-ко-фо-ни-я-та | |
| мн.ч. | ка-ко-фо-нии | |
| членувано | ка-ко-фо-ни-и-те | |
| звателна форма | — | |