пустотия

Речник на българския език

пустотия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пустотиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пус-то-тия
членувано пус-то-ти-я-та
мн.ч. пус-то-тии
членувано пус-то-ти-и-те
звателна форма