стагнация

Речник на българския език

стагна̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Застой в производството по време на икономическа криза.

Грешни изписвания (11)

  • стагнацеа
  • стагнацеъ
  • стагнацея
  • стагнациа
  • стагнациъ
  • стъгнацеа
  • стъгнацеъ
  • стъгнацея
  • стъгнациа
  • стъгнациъ
  • стъгнация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стаг-на-ция
членувано стаг-на-ци-я-та
мн.ч. стаг-на-ции
членувано стаг-на-ци-и-те
звателна форма