парализа

Речник на българския език

пара̀лиза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пара̀лизи, ж.
1. Спец. Заболяване, при което някои органи прекратяват дейността си, обездвижват се.
2. Прен. Загуба на способността за действие; застой, бездействие.

Грешни изписвания (7)

  • паралеза
  • паралезъ
  • парализъ
  • пъралеза
  • пъралезъ
  • пърализа
  • пърализъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-ли-за
членувано па-ра-ли-за-та
мн.ч. па-ра-ли-зи
членувано па-ра-ли-зи-те
звателна форма