атрофия

Речник на българския език

атро̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — загубване на жизнеспособността, изтъняване и намаляване на размерите на тъкани и органи поради продължително бездействие или недохранване.

Грешни изписвания (11)

  • атрофеа
  • атрофеъ
  • атрофея
  • атрофиа
  • атрофиъ
  • ътрофеа
  • ътрофеъ
  • ътрофея
  • ътрофиа
  • ътрофиъ
  • ътрофия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ат-ро-фия
членувано ат-ро-фи-я-та
мн.ч. ат-ро-фии
членувано ат-ро-фи-и-те
звателна форма