криза

Речник на българския език

крѝза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. крѝзи, ж.
1. Разстройство, рязък прелом, тежко, изострено, опасно положение в хода на нещо. Политическа криза. Духовна криза. Криза в протичане на болестта. Криза в любовта. Попадам в криза. Излизам от криза.
2. Остър недостатък на нещо. Енергетична криза. Финансова криза. Водна криза.
прил. крѝзисен, крѝзисна, крѝзисно, мн. крѝзисни. Кризисен период. Кризисна ситуация.
Правителствена криза. — Период, в който действащото правителство е в оставка, а ново не е избрано.
Финансова криза. — Разстройване на държавните финанси.
Криза в болестта. 1. — Пристъп на хронично заболяване.
2. Критично състояние в протичане на болест, което решава изхода ѝ.

Грешни изписвания (1)

  • кризъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-за
членувано кри-за-та
мн.ч. кри-зи
членувано кри-зи-те
звателна форма