безизходица

Речник на българския език

безизхо̀дица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Безизходно състояние. Изпадам в безизходица.

Грешни изписвания (15)

  • безезходеца
  • безезходецъ
  • безезходица
  • безезходицъ
  • безизходеца
  • безизходецъ
  • безизходицъ
  • бизезходеца
  • бизезходецъ
  • бизезходица
  • бизезходицъ
  • бизизходеца
  • бизизходецъ
  • бизизходица
  • бизизходицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зиз-хо-ди-ца
членувано бе-зиз-хо-ди-ца-та
мн.ч. бе-зиз-хо-ди-ци
членувано бе-зиз-хо-ди-ци-те
звателна форма