отчаяние

Речник на българския език

отчая̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. отчая̀ния, ср. Състояние на крайна безднадежност; униние. Погледна с отчаяние болното дете.

Грешни изписвания (3)

  • отчъяние
  • утчаяние
  • утчъяние

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ча-я-ние
членувано от-ча-я-ни-е-то
мн.ч. от-ча-я-ния
членувано от-ча-я-ни-я-та