разколебание

Речник на българския език

разколебание съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ко-ле-ба-ние
членувано раз-ко-ле-ба-ни-е-то
мн.ч. раз-ко-ле-ба-ния
членувано раз-ко-ле-ба-ни-я-та