обезсърчение

Речник на българския език

обезсърчение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обесърчение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-сър-че-ние
членувано обез-сър-че-ни-е-то
мн.ч. обез-сър-че-ния
членувано обез-сър-че-ни-я-та