обезкуражаване

Речник на българския език

обезкуражаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-ку-ра-жа-ва-не
членувано обез-ку-ра-жа-ва-не-то
мн.ч. обез-ку-ра-жа-ва-ния
членувано обез-ку-ра-жа-ва-ни-я-та