духа

Речник на българския език

1. духа — ед. ч. непълен член

духа е производна форма на дух (ед. ч. непълен член).

2. духа — бройна форма

духа е производна форма на дух (бройна форма).

3. духа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

духа е производна форма на духам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. духа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

духа е производна форма на духам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. духа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

духа е производна форма на духам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

6. духа — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

духа е производна форма на дуя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).