униние

Речник на българския език

унѝние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Унилост.

Грешни изписвания (1)

  • ониние

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-ние
членувано уни-ни-е-то
мн.ч. уни-ния
членувано уни-ни-я-та