неразположение

Речник на българския език

неразположѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. неразположѐния, ср.
1. Леко влошено здравословно състояние.
2. Недоброжелателно отношение към някого.
3. Отсъствие на настроение у някого.

Грешни изписвания (15)

  • неразполужение
  • неразпуложение
  • неразпулужение
  • неръзположение
  • неръзполужение
  • неръзпуложение
  • неръзпулужение
  • ниразположение
  • ниразполужение
  • ниразпуложение
  • ниразпулужение
  • ниръзположение
  • ниръзполужение
  • ниръзпуложение
  • ниръзпулужение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-раз-по-ло-же-ние
членувано не-раз-по-ло-же-ни-е-то
мн.ч. не-раз-по-ло-же-ния
членувано не-раз-по-ло-же-ни-я-та