махмурлук

Речник на българския език

махмурлу̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Състояние на махмурлия; замаяност, неразположение след пиянство.

Грешни изписвания (3)

  • махморлук
  • мъхморлук
  • мъхмурлук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мах-мур-лук
непълен член мах-мур-лу-ка
пълен член мах-мур-лу-кът
мн.ч. мах-мур-лу-ци
членувано мах-мур-лу-ци-те
бройна форма мах-мур-лу-ка
звателна форма