меланхолия

Речник на българския език

меланхо̀лия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Болезнено състояние на угнетеност, потиснато настроение и тъга. Изпадам в меланхолия.

Грешни изписвания (23)

  • меланхолеа
  • меланхолеъ
  • меланхолея
  • меланхолиа
  • меланхолиъ
  • мелънхолеа
  • мелънхолеъ
  • мелънхолея
  • мелънхолиа
  • мелънхолиъ
  • мелънхолия
  • миланхолеа
  • миланхолеъ
  • миланхолея
  • миланхолиа
  • миланхолиъ
  • миланхолия
  • милънхолеа
  • милънхолеъ
  • милънхолея
  • милънхолиа
  • милънхолиъ
  • милънхолия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-лан-хо-лия
членувано ме-лан-хо-ли-я-та
мн.ч. ме-лан-хо-лии
членувано ме-лан-хо-ли-и-те
звателна форма