хипохондрия

Речник на българския език

хипохо̀ндрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Психично заболяване, което се характеризира с прекалена ирационална загриженост за собственото здраве и убеденост в наличието на някакво заболяване, за което няма обективни доказателства.

Грешни изписвания (23)

  • хипохондриъ
  • хепохондреа
  • хепохондреъ
  • хепохондрея
  • хепохондриа
  • хепохондриъ
  • хепохондрия
  • хепухондреа
  • хепухондреъ
  • хепухондрея
  • хепухондриа
  • хепухондриъ
  • хепухондрия
  • хипохондреа
  • хипохондреъ
  • хипохондрея
  • хипохондриа
  • хипухондреа
  • хипухондреъ
  • хипухондрея
  • хипухондриа
  • хипухондриъ
  • хипухондрия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-по-хон-д-рия
членувано хи-по-хон-д-ри-я-та
мн.ч. хи-по-хон-д-рии
членувано хи-по-хон-д-ри-и-те
звателна форма