рецесия

Речник на българския език

рецѐсия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Период на временно спадане на производството, увеличаване на безработицата и др. в резултат на продължителна инфлация; упадък.
2. Спец. Бавно изчезване на някои наследствени признаци в организма.прил. рецесивен, рецесивна, рецесивно, мн. рецесивни.

Грешни изписвания (11)

  • рецесиъ
  • рецесеа
  • рецесеъ
  • рецесея
  • рецесиа
  • рицесеа
  • рицесеъ
  • рицесея
  • рицесиа
  • рицесиъ
  • рицесия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-це-сия
членувано ре-це-си-я-та
мн.ч. ре-це-сии
членувано ре-це-си-и-те
звателна форма