паралич

Речник на българския език

пара̀лич — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Парализа.
• Детски паралич. — Заразна болест, която поразява целия организъм и води до атрофия на крайниците; полиомиелит.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • паралеч
  • пъралеч
  • пъралич

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-лич
непълен член па-ра-ли-ча
пълен член па-ра-ли-чът
мн.ч. па-ра-ли-чи
членувано па-ра-ли-чи-те
бройна форма па-ра-ли-ча
звателна форма —

Връзки