летаргия

Речник на българския език

лета̀ргия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. В медицината — прилично на сън болестно състояние, понякога с почти незабележим пулс и дишане. Болният е в летаргия.
2. Прен. Бездействие, застой, инертност. Изпадам в летаргия. Летаргията на робството.
прил. летаргѝчен, летаргѝчна, летаргѝчно, мн. летаргѝчни. Летаргичен сън.

Грешни изписвания (11)

  • летаргеа
  • летаргеъ
  • летаргея
  • летаргиа
  • летаргиъ
  • литаргеа
  • литаргеъ
  • литаргея
  • литаргиа
  • литаргиъ
  • литаргия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-тар-гия
членувано ле-тар-ги-я-та
мн.ч. ле-тар-гии
членувано ле-тар-ги-и-те
звателна форма