безсъзнание

Речник на българския език

безсъзна̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Състояние на загуба на съзнанието. Изпадам в безсъзнание.

Грешни изписвания (7)

  • безсазнание
  • бесазнание
  • бесъзнание
  • бизсазнание
  • бизсъзнание
  • бисазнание
  • бисъзнание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-съз-на-ние
членувано без-съз-на-ни-е-то
мн.ч. без-съз-на-ния
членувано без-съз-на-ни-я-та