мъченичество

Речник на българския език

мъченѝчество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Състояние на мъченик; мъчение. Обречен на мъченичество.

Грешни изписвания (15)

  • маченичество
  • маченичеству
  • маченичиство
  • маченичиству
  • мачиничество
  • мачиничеству
  • мачиничиство
  • мачиничиству
  • мъченичеству
  • мъченичиство
  • мъченичиству
  • мъчиничество
  • мъчиничеству
  • мъчиничиство
  • мъчиничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-че-ни-чес-т-во
членувано мъ-че-ни-чес-т-во-то
мн.ч. мъ-че-ни-чес-т-ва
членувано мъ-че-ни-чес-т-ва-та