носталгия

Речник на българския език

носта̀лгия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Болезнена тъга по родината и близките.
2. Тъга по миналото, по преживяното. Изпитва носталгия по времето, когато нямаше такава престъпност.
прил. носталгѝчен, носталгѝчна, носталгѝчно, мн. носталгѝчни.

Грешни изписвания (11)

  • носталгеа
  • носталгеъ
  • носталгея
  • носталгиа
  • носталгиъ
  • нусталгеа
  • нусталгеъ
  • нусталгея
  • нусталгиа
  • нусталгиъ
  • нусталгия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нос-тал-гия
членувано нос-тал-ги-я-та
мн.ч. нос-тал-гии
членувано нос-тал-ги-и-те
звателна форма