ефирен

Речник на българския език

ефѝрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ефѝрна, ефѝрно, мн. ефѝрни, прил.
1. Който се отнася до ефир.
2. Лек, нежен, прозрачен, безплътен. Ефирна рокля.

Грешни изписвания (3)

  • ефирин
  • ифирен
  • ифирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ефи-рен
непълен член ефир-ния
пълен член ефир-ни-ят
ж. р. ефир-на
членувано ефир-на-та
ср. р. ефир-но
членувано ефир-но-то
мн. ч. ефир-ни
членувано ефир-ни-те