строен

Речник на българския език

1. стро̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

стро̀йна, стро̀йно, мн. стро̀йни, прил.
1. Който е висок и елегантен и има хубава стойка. Стройно момиче.
2. Който е добре построен, подреден; премерен, стегнат. Строен ред. Стройна реч. Стройно изречение.
3. За звуци който е чист и ясен; хармоничен.
нареч. стро̀йно.
същ. стро̀йност, стройността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • строин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стро-ен
непълен член строй-ния
пълен член строй-ни-ят
ж. р. строй-на
членувано строй-на-та
ср. р. строй-но
членувано строй-но-то
мн. ч. строй-ни
членувано строй-ни-те

2. строен — мин. страд. прич. м. р.

строен е производна форма на строя (мин. страд. прич. м. р.).