снажен

Речник на българския език

сна̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

снажна, снажно, мн. снажни, прил. Който е едър и строен, добре сложен. Снажно тяло. Снажен мъж.

Грешни изписвания (1)

  • снажин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сна-жен
непълен член снаж-ния
пълен член снаж-ни-ят
ж. р. снаж-на
членувано снаж-на-та
ср. р. снаж-но
членувано снаж-но-то
мн. ч. снаж-ни
членувано снаж-ни-те