ербап

Речник на българския език

ерба̀п — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

прил., неизм. Разг. Сръчен, способен, опѐрен. Ербап човек. Ербап жена.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ирбап

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ер-бап
непълен член ер-ба-па
пълен член ер-ба-път
мн.ч. ер-ба-пи
членувано ер-ба-пи-те
бройна форма ер-ба-па
звателна форма —

Връзки