1.
отво̀рен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
отво̀рена, отво̀рено, мн. отво̀рени, прил.
1. През който може да се движи нещо. Отворен прозорец. Отворена врата.
2. Достъпен за посетители, който работи. Отворен музей.
3. Прен. Разг. За човек — общителен, буден. Отворено дете.
• Отворено писмо. — Писмо до някого, което се публикува в печата.
• С отворени очи умирам. — Умирам, без да изпълня желанията си.
• Отворен цвят. — Светъл, ярък цвят.
• Държа очите си отворени. — Внимавам.
• С отворени обятия посрещам. — С радост, с желание посрещам.
1. През който може да се движи нещо. Отворен прозорец. Отворена врата.
2. Достъпен за посетители, който работи. Отворен музей.
3. Прен. Разг. За човек — общителен, буден. Отворено дете.
• Отворено писмо. — Писмо до някого, което се публикува в печата.
• С отворени очи умирам. — Умирам, без да изпълня желанията си.
• Отворен цвят. — Светъл, ярък цвят.
• Държа очите си отворени. — Внимавам.
• С отворени обятия посрещам. — С радост, с желание посрещам.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- отворин
- утворен
- утворин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | от-во-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от-во-ре-ния | ||
| пълен член | от-во-ре-ни-ят | ||
| ж. р. | от-во-ре-на | ||
| членувано | от-во-ре-на-та | ||
| ср. р. | от-во-ре-но | ||
| членувано | от-во-ре-но-то | ||
| мн. ч. | от-во-ре-ни | ||
| членувано | от-во-ре-ни-те | ||
2. отворен — мин. страд. прич. м. р.
отворен е производна форма на отворя (мин. страд. прич. м. р.).