антика

Речник на българския език

антѝка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. антѝки, ж. Старинен ценен или рядък предмет.

Грешни изписвания (3)

  • антикъ
  • ънтика
  • ънтикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ти-ка
членувано ан-ти-ка-та
мн.ч. ан-ти-ки
членувано ан-ти-ки-те
звателна форма