измамлив

Речник на българския език

измамлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

измамлѝва, измамлѝво, мн. измамлѝви, прил. Измамен (в 1 и 2 знач.).

Грешни изписвания (5)

  • езмамлив
  • езмъмлив
  • измъмлив
  • измамлиф
  • измъмлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-мам-лив
непълен член из-мам-ли-вия
пълен член из-мам-ли-ви-ят
ж. р. из-мам-ли-ва
членувано из-мам-ли-ва-та
ср. р. из-мам-ли-во
членувано из-мам-ли-во-то
мн. ч. из-мам-ли-ви
членувано из-мам-ли-ви-те